Ромео и Жулиета - Може ли наистина да съществува такава любов?

Някои казват, че животът е лутане между различни хора, докато намериш истинската си любов. Но каква е истинската любов? И може ли да съществува? Възможно ли е дори след години брак, 2 деца и ипотека съпрузите да се обичат все едно току-що са се влюбили? Без скандали, без неприятни чувства и сърцето да пърха като при първата целувка? Човек е такъв, че като има нещо, било то материално или духовно, почва по-малко да го цени и чак когато го загуби го оценява. Защото му се изгубва интереса към него ли, тъй като вече е достигнато, поради някаква друга причина ли, не знам. Примерите са навсякъде около нас: дете след като получи мечтаната играчка я захвърля настрани след кратка игра и почва да иска друга, момче и момиче след като достигнат интимност късат, какъвто друг искате пример дайте... Любовта в Ромео и Жулиета е такава искренна, така истинска и толкова искряща може би точно поради тази причина - че те двамата още не са се имали. За тях другият е бил "прекрасното мом(и)че във вражеския лагер". Дистанцирана връзка. Без да имат възможност да се опознаят, да се наситят един на друг и може би да видят и другото лице на парньора си (Давам пример: виждате статуя от Ренесанса на гола жена. Отдалеч изглежда прекрасна, изваяна като богиня. Приближавате се и виждате пукнатините, лишея, който го има тук-там и т.н.). Знаете как завършва пиесата - без реализация на любовта им. Да си представим друг завършек - двете фамилии без много бой разрешават тяхната любовта и благославят брака им. Двамата се оженват, нараждат си деца и заживяват щастливо. Докато Жулиета не разбира, че Ромео пее песнички под джама на съседката. Тогава тя се задява с водопроводчика и айдеее, заминаха нещата. Защото и двамата отначало почти от нищо се влюбват един в друг, което говори, че може би са лесно влюбчиви. Добре, да оставим сценария с изневярата. Те на практика не се познават, нали? Така... Оженват се, нараждат си деца и заживяват щастливо. Е... Почти... Горката Жулиета откъде да знае, че Ромео хърка като комбайн? Или някакъв друг досаден навик, какъвто и да е. Един недостатък ще изскочи, втори, трети и най-накрая развод с перфектния партньор (спомнете си статуята). Или дори да нямат такива вредни навици или да не им обръщат внимание ("Никой не е идеален докато не се влюбиш в него"), рано или късно връзката им ще стане монотонна и чисто делова.
Да, може да съществува такава любов, но само ако е нереализирана или поне не напълно, ако има още нещо неразбулено.



П.П. Домашно по английска литература от преди време х)

Хаха. МОже да съществува любов като тази на Ромео и жулиета, разбира се. И дори съм сигурна, че съществува. Щеше ли иначе да има старци, държащи се за ръце след 30 годишна съжителство и които се гледат пак и пак, всеки ден, по същия начин, по който са се гледали през най-хубавите си моменти от живота. Житейските неща са важни и значими и могат да помрачат една връзка само и единствено, ако двамата позволят това да се случи и ако самите те не осъзнават, че перфектни хора няма. И именно защото няма, те не могат да очакват полувинката им да е перфектна. И въпреки известната сентенция за това, че идеални хора няма, хората - продължават да търсят идеала и се разочароват, просто не искат да приемат, че идеала за перфектния човек, колкото и той- да е занижен при някои - просто не съществува.
И в момента, в който застанеш над тези дребни несъвършенства... тогава любовта е вечна...

Нали знаеш, че има разлика м/у това как са нещата и ти как ги виждаш отстрани ;]
Иначе че може да съществува дълготрайна връзка - може. Нооо не вярвам, че може дълготрайна супер страстна връзка да съществува. Постепенно страстта ще се загуби
Но това е какво аз мисля. Не съм имал дълготрайна връзка, така че...

Аз имам... и знам. И може... че се полагат усилия, полагат се. Трябва да е и от двете страни обаче, и желанието и усилието.

кк. Не претендирам да съм особено компетентен по този въпрос х)