Das Man (Човекът-маса/Средният човек)

Днес се разчетох из учебника ми по философия. Това от "Човекът-маса. Средният човек" (или "das Man" от "Sein und Zeit" на Martin Heidegger) ми се видя особено интересно. Ето ви най-интересното:

Масовият човек е, напротив, агресивен и настъпателен. Той иска да наложи своята невзрачност и обикновеност навсякъде, да я узакони като единствен стандарт за всички.

За него да си различен от другите е неприлично. Поради това общества, доминирани от такива човеци, не търпят никакви изключения от масата и се опитват да смажат и санкционират всеки, който е оригинален, различен, знаменит. Човекът-маса цени не своите отлики, а еднаквостта с останалите. Той вижда смисъла на своя живот в това да имитира повечето хора. Следователно тук ние не съзираме личността, а индивида - единичния представител, екземпляр на общността. Негова стихия е конформизмът - автоматичното съгласие с нормите на мнозинството, липсата на критичност към собственото битие. Поради това те напомнят на ветропоказалеца и се движат само в посоката на общите течения. Такива хора не полагат никакви усилия за собственото усъвършенстване.

Господството на човека-маса в обществото означава потискане на творческите малцинства и на хората, принадлежащи на квалифицирания елит.

Това се дължи на процесите на нивелация и уеднаквяване на хората, на техните действия и вкусове в резултат на стандартизирането на живота, в основата на което стоят световната пазарна икономика и нощта на масмедиите.

Направи ми толкова силно впечатление, защото всеки ден го срещам. По улиците, на даскало, у нас, даже понякога вътре в себе си. Всеки опит на някой да бъде по-различен бъде заклеймяван и подтискван, освен ако не се случи да се хареса на das Man, тогава бива копиран. Проблемът е, че с всеки изминал ден процентът на das Man-ите се увеличава. Навсякъде виждам едни и същи хора, с еднакво мислене (ако е налично), еднакви интереси, еднакви вкусове и т.н., и в същевременно всеки претендира да е уникален (по което се различава от das Man), но въпреки това е част от масата, част от безличното множество. Твърдят, че не са като другите, а слушат музика, която преди не им е харесвала, но сега е популярна, правят неща, които не им харесват (или поне преди не са им харесвали), за да се чувстват част от обществото, почват да се променят, така че да си паснат в тълпата и да се чувстват по-комфортно (нарочно използвах тази чуждица вместо "удобно" за да си направите аналогията с "конформизъм"). Ако не са едни и същи, то тогава следват друга вълна - друг облик на das Man.
Знам, че ще последват коментари от рода на "Аз не съм от тях!", "Да, брато, прав си, за съжаление гадините са навсякъде...", "Тук не си прав!", обаче, моля ви, замислете се преди да пишете. Погледнете в себе си, погледнете в другите, и ми кажете - не прилича ли всичко на 1 огромно огледало с леки дефекти?
П.П. Аз си знам, че не съм уникален. Всеки се учи от другите, включително и аз.

П.П.2 Мислех отначало просто да напиша за "das Man", не да разсъждавам, ама просто не се сдържах х)