Хрониките на 1 метъл

Извинявам се отсега за правописните грешки, но не съм го писала аз, а и го копирам, както е в оригинала. :Д
Едит: Прекалено е дълго, затова в няколко поста го разделих. ;в
Аз лично бтв от 2 години чакам продължението, дае. :Д



Chapter 1

Всичко започна на 14.7.2006.
Слънцето ме събуди,с бавни движения объпнах глава и видях 7:00.Веднага една мисъл
се прокрадна в мозъка ми и все още полузаспал изрекох:
-По дяволите пак закъснях!
Станах от леглото и бавно посегнах към дръжката на вратата.Мракът на коридора ме
погълна.Влязох в банята,измих си очите и зъбите,реших да се обръсна-не тука ви
излъгах.Излязох от банята небръснат.Влязох отново в стаята си,беше някак мрачна,
тъмна и непозната.След като светнах стана по добре.Времето беше дошло наи-после
последния ден.С бързи движения облякох военните гащи,сложих тениска на
(Азис-хе-хе-хе-хе мечтаите си)HAMMERFALL,метнах раницата на гърба и се опътих към
хола.Отворих вратата.Тъмнината ме обгърна,не виждах нищо освен силует и две очи в
мрака.Сянката ме прониза с поглед и мрачно изрече:
-Здравей!
Ръцете ми натежаха,сърцето ми щеще да искочи,кръвта ми кипна.Събрах сили и отвърнах:
-Не ще ме изкушиш демоне.Аз съм служител на таиния огън,притежатал на Анорския
камък.Не ще ти помогне мрачния огън,върви си в сянката.
В същия момент осъзнах,че не съм Гандалф сивия,че не се намирам в мрачните подземия
на Мория и че силуета до мен не е демонът Балрог.Уверен в себе си казах:
-Здравей баща ми.
Отидох до хладилника,отворих го но тях ги нямаше.Усетих ледена болка в стомаха и
изпищях:
-Не-е-е-е-е-е-е-е!Няма вафли Ная.Загубен съм.Не-е-е-е-е-е-е-е-е!
Следващите минути бяха тежки но се съвзех и уверено излязох от нас.
7:45.
Градът беше пуст и мрачен,хиляди сенки бържащи за жалката си работа ме подминаваха
и гледаха някак странно.Прочетох страха в очите им.С бавни стъпки поех към спирката
на тролей 83.
8:15.
Пред мен изникнаха огромни черни букви П.Т.Г.Събрах сили и влязох в това сварталище
на демони и зли духове.След 45 минутна битка с класния наи-после го взех.
9:00
Излязох от училище и изпищях:
-О-о-о-о-о-о-о-о-о-о!Свърших!(знам ви кво со мислите ама не е това)Свърших даскало.
Мислих си затова колко е хубав живота но я видях на последната страница на бележника.
"Ученикат да се яви на двуседмичен стаж в понеделник"Паднах на колене и извиках:
-Защо-о-о-о-о-о-о-о!Защо все на мен!А-а-а-а-а-а-а-а!
Денат беше помрачен от тази зловеща новина.Събрах сили и се изправих.Те щяха да
си платят някои ден.Заклех се да отмъстя и поех обратно към нас.По пътя срешнах едно
маце.Беше с черна коса,кафяви очи,къса поличка и прилепнала тениска.Тя ми подаде
хартиика на която ясно раэчетох:
"Азис и Амет,само сега на стадиона.Вход свободен"
Въпреки факта,че и казах-мерси с усмивка тип"Твои съм за винаги,моля те вземи ме",
тя ме подмина.Помислих си:
-Изгуби вечни удоволствия бейби.Сигорно беше лесбийка.100%съм сигорен.
Още една мисъл ме проряза:
-Тая се ебаваше с мене,да и приличам на някои които слуша тая помия.Шибани чалгари.
Поех отново към нас.
9:30.
Блокът се извисяваше мрачно с своите 16 етажа.Качваики се по стапалата усетих нещо.
Бях го усещал и преди но тозо път беше по-силно.
-Аз съм Дънкан Маклауд от клана Маклауд.За мен ли си дошъл!!!-уверено изрекох.
Тъмната фигора пред мен помръдна но не каза ништо.С лявата си ръка опипах дръжката
на меча и се приготвих за бой.Накрая ще остане само един.Изведнъж осъзнах,че трябва
да спра да гледам Шотландски боец всеки ден.Фигурата пред мен излезе от сянката
и се оказа,че не е бесмъртен който иска главата ми,а един от съседите ми.С усмивка на
уста аз поех към асансюра.
9:45.
Отново в нас.Побързах да оставя бележника на масата като ясно подчертавам текста:
"Ученикът завършва шибания 11 клас и минава в проклетия 12"
10:00
Съседа отгоре пак слуша Амет.
-Проклет да е!!!
Реших че малко In Flames ще му доиде добре.
12:00
След близо 2 часа куфеене,слушане на дет метал и пиене на огромни количества бира,
реших да завъртя един телефон.
-Ало!-каза човекът от другата страна.
-Аз съм!-мрачно отвърнах.
-Кво става.
-Ми ко да стаа тука слушам дет.
-А-а-а-а.Яко.Кво искаш.
-Купи ли ги.
-Да в нас са ,ела ги вземи.
-Добре ше мина вечерта.
-Аи.
-Аи.
Затворих.Вечерта щеше да реже глави.

Chapter 2
The Punisher(Наказателя)

Огледах се,вече не се намирах в стаята си,а на друго непознато място.Видях врата и посегнах към дръжката.На милиметър от нея спрях и се заслушах в гласът,които идваше
от вън.
-Да ви чуя Варна-а-а-а-а-а-а!-изкрещя на микрофона мъжки глас.Добре дошли на(според
мен искаше да каже на мазния,на тъпия,на шибания и на още квот се сетите)концерт на
Азис и Амет.Започваме след 15 минути.
Една мисъл се заби в мозъка ми:
-Ех да му еба майката.Точно на Азис и Амет ли.Шибана работа!!!
Изправих се и огледах стаята.От ляво имаше кошче,а от дясно метла и лопатка.Точно
пред мен имаше огледало.Гледката която видях в него ме разтресе.
Бях облечен с черен кожен шлифер до глезените,тениска с череп отпред и арсенал
с,които мога да ограбя всяка банка за 2 минути.Помислих си:
-Мамка му!Но как......!
Намирах се на концерт на Азис и Амет въоражен до зъби.Думите сами излязоха от устата ми:
-Letc Rock.
Отворих вратата и пристъпих прага на някакъв коридор.Чух стъпки и се обърнах.
Пред мен стоеше мъж с тениска(Дизел,Енерджи,Реплеий,сами си изберете),имаше поне
1 литар гел на главата и надменно държеже плакат на Азис.
-Вие шибани метали!-разкрещя се той и побягна назад.
Падна на земята преди да е минал и 2 метра.Чух шумът от падащата гилза.Приближих
се до нещастника и изпразних пълнителя.Последните думи,които чу бяха:
-Това не е отмъщение,не не е отмъщение.Това е НАКАЗАНИЕ!!!-мрачно изрекох аз и прибрах пистолета.
Продължих към изхода на коридора.Там видях охрана от 4 души,по моя преценка
бяха чалгари.Първия го прониза патрон в гърлото,втория раних в кракът о го оставих
да се гърчи на земата.Другите двама бяха така изненадени от гледката,че не видяха
двата патрона,които ги пронизаха в гърдите.Приближих се до втория пазач и го
довърших с последния патрон останал в пълнителя.
Чиста победа!-мрачно изрекох.
Крачейки в кръвта им се довлякох ди изхода.Излязох от коридора и се озовах в голяма
зала пълна с хора.Сигорно бяха 10 или 20 хиляди човека.Знаех че не мога да се справя
с всички, но трябваше да опитам.
Планът ми беше елементарен:
1.Слагам C4 на шесте колони в помещението.
2.Отварям прозорците за да мога да избягам след взрива.
3.Купувам си минерална вода Девин.
4.Вземам телефона на мацето до мене.
5.Спирам да пиша глупости.
След като сложих експлозива на колоните и наместих таймера на 30 минути,поех към
изхода.Там видях магазинче за вода.Приближих се и поисках бутилка от 1 литар.
-75 стотинки!-отвърна продавачът.
Хвърлих монетата от 1 лев към лицето му и в същия момент патронът я проби заедно
с главата му.Тялото се свлече на земята.
-Шибаняк всички знаят,че водата е 65 стотинки.!-казах аз.
Взех водата от безжизнента му ръка и излязох от коридора.Отново бях в главната зала.
Изходът беше пред мен само на 2 метра.Вратата се затвори.Изведнъш ме наобиколиха
хиляди лица.На подиума се качи мъж и извика:
-Това е той!Хванете го!Не го оставяйте да избяга.
Първата мисъл,която ми доиде на ум беше:
-Ох,Мамка му!
Те ме превазхождаха числено.Реших да се бия до смърт.
Погледнах наляво и го видях,първия нападател.Беше 2 мерта висок и толкова широк.
Пистолетът се озова в лявата ми ръка и с един точен истрел го свалих.С усмивка на
уста казах:
-Добре!Кой е е следващия.
30 човека едновременно скочиха.
Гилзата изхвърча от пистолета заедно с главата на един от тях.Кръстосах ръце и започнах
да стрелям на посоки.Първия се завъртя и се строполи.Втория се мъчеше да запуши с
ръце дупката в гърдите си,опита се да изпищи но от устата му бликна кръв.Той се препъна
в тялото на първия и се сгромоляса на него.Не спирах да натискам спусака докато
не изхабих и последния патрон.Хвърлих стоманата на земята с празен пълнител.
-Е газе сега сме само двамата!-казах на единствения изправен човек до мен.
Той замахна.Юмрукът ми се заби в лицето му.Устата му се напълни с кръв и малки
твърди парченца,които,както разбра бяха зъбите му.Строполи се на земята вирнал
в кръв.
Помислих си:
-Наказанието прикл.............

Усетих как патронът проби гръдния ми кош и излезе от тялото ми.Втория ме прониза в
крака.Паднах на колене,болката беше ужасна.С последни сили изправих глава и го
видях опрял пистолет в славата ми.
-Е смятам,че това е края!-изрече тои и се приготви да стреля.
Секундата се разцепи.Една от колоните избухна и обгърна всичко в пламаци.
-Прав си задник!Това е края, но за теб!-извиках аз и се хвърлих към един от отворените
прозорци.Тупнах на земята и се ...........

Събудих.Огледах се,бях си в леглото и вероятно съм заспал.Бутнах на страна книгата
"Наказателя" и станах.Часовникът показваше 4:00.
-До вечерта имаше време-помислих си аз и отидох до банята.
4:25.

Chapter 3

Концертът

4:30

Излязох от банята и започнах да се приготвям за вечерта.Облякох черния панталон,сложих
тениската на Blind Guardian и излязох от нас.Минах да взема билетите от моя чек и излязох
от блока.

4:45
На билета пишеше,че започва в 7:00.Пътят ми беше 15 минути значи имах още малко време.
Реших да обиколя центарът на градъ.
5:00
Стигнах до общината.Огледах се.От ляво чалгари,от дясно чалгари,зад мен чалгари,
пред мен(познайте кво)чалгари.Една мисъл се прокрадна в мозакът ми:
-Аве,мамка му само чалгари ли има в тоя център.Ебаси тъпотията.Навсякъде чалга.
Фактът, че има 5 телевизий за чалга е направо потресаващ.А ние кво си имаме една
Фрактура и то само за 2 часа.Ебати!!!!.
Реших да си купя вестник за да убия времето.В него прочетох:
"Клуб Планета отваря врати вднес","Галена новата звезда на пайнер"
Хвърлих го на земята.
-Проклет вестник-помислих си.-Ето ви истински вестник.

METAL UNIVERSE
Ежедневник,брой 1,тираж:Колосален

1 страница

"Чалгата е обявена за ерес и не може да се слуша на обществени места"

"Металната инквизиция задържа 25 нарушители,който слушали чалга на
обществено място.Ще бъдат съдени спрямо закона"

"7 клуба Планета пайнер са подпалени от неизвестни извършители"

2 страница

Концерти в България
Hammerfall-30 август
Manowar-4 септември
Blind Guardian-10 септември
Thunderstone-24 септември
Primal Fear-29 септември
Kiss-5 октомври
Alise Cooper-10 октомври

Благодарение на президента фходър е свободен

3 страница
Очаквайте брой 2 с DVD
"Крахът на чалгата"

-Ех мечти-помослих си и продължих да вървя по центъра.
Подминаха ме двама чалгари и ме изгледаха странно.
Помослих си:
-Знам кво си казвате:
"Вижте ни,ние сме лоши,ние сме жестоки,имаме супер голямо самочуствие.слушаме Амет и
Азис и мама ни пуска до 8:00"
-Жалки нещастници-казах аз на себеси и продължих да вървя.

6:30
Реших да тръгна към мястото където щеше да бъде концертът.Хванах тролей 88 и стигнах
до стадиона.По пътя към стадиона срешнах едно момиче.Беше с кожени гащи,тениска на
Manowar,кобинки и зелена мешка.
-Hail sister-с усмивка казах аз.
-Hail Brother-отвърна тя.
-Неска ше се размажем а.
-О да ве човек направо шоуто ще сече глави.Чакам го от 2 месеца.
-Яко,яко аре да влизаме и да се размазваме.
-Ай-каза тя,и поехме към входа.

7 без 2.3 минути
Стадиона беше пълен,бяхме поне 1500 човека.
Яко-помослих си аз и се запътих към сцената.

7:00
Сцената избухна.
10:00

-Пфууу!Още ми са заглъхлани ушите-казах на човека до мен.
-Брато здраво се размазахме.
-Да много яко беше-отвърнах аз и се запътих към изхода.

10:15
Стоях сам на мрачната спирка чаках тролея,и тогава я видях момичето от концерта.
-Здрасти-казах аз.
-Здарсти.
-Кво ще кажеш за шоуто!Мен много ме накефи.
-Да яко беше-отвърна тя.
-С кой автобус си-попитах аз.
-148.
-Аха.
-Кво ще кажеш да пием по едно кафе някой ден-спокойно казах аз.
-Ми незнам,може-е-е-несигорно отвърна тя и скочи в абтобуса.
-На следващия ще идваш ли-попита тя преди да се е затворила вратата.
-Да.
-Яко,значи тогава ще се скиваме.
Автобусът потегли.
-Да тогава ще се скиваме-повторих аз и се качих в тролея.

10:30
Отворих вратата и влязох в нас.
-Как мина концертът-попита баща ми на вратата.
-Еми много яко беше-казах аз и влязох стаята си.

11:00
Лежах в леглото и си мислех:
-Така идеалния край на деня ще е с Терри Пратчет.
Отворих книгата и зачетох.

Chapter 4

Срещата

А-а-а-а-а-а-а събота,един много готин ден.Без даскало,без глупаците от класа ми и най
важното без даскали.Ще станете свидетели на събитията от 15 юли събота.

7:00

Сънувах голи десетокластнички и като се събудих се оказа,че не съм ги санувал(хе-хе-хе)
Всъщност като се събудих видях само бяло петно на чаршафа ама както и да е.

Часовникат се развъня.
-Зън-н-н-н-н-н-н-н-н-н!!!-тоя шум ме подлудяваше.
-Добре ве ставам-казах аз и изключих алармата.Следващите минути ще ви ги спестя.

7:30
Върнах се в стаята си и чух страанен звук откъм шкафчето до леглото ми.Вдигнах телефона и прочетох:
"Чакай ме в 12:00 при фара до обсерваторията"
-Какво по дяволите!-беше първата ми реакция.Не познавам този номер.Ще видим какво
ще стане в 12:00.
8:00
Реших да се поразходя из центъра на града.Облякох черния панталон,сложих тениската на Blind Guardian и взех за всеки случай и раницата и излязох от нас.На стълбите се случи
нешто интересно.Някви двама,можеби на 14 години ми препречиха пътя.
-Ей метал ся ше те бием!-каза първия.
-О-о-о-о-о-о така ли!-казах аз.
-Да така ,много мразим метали и ще те набием.
-Виш ся пиклю дай да те светна за някой нешта-казах аз.
1.Един телефон да звъзна и ше се съберем 15 човека и ще ви смелим от бой.
2.При мен заплахи не минават.
3.От газараи ми писна вече.
Естествено глупака му с глупак реши да се прави на мъж.
Той замахна и впрочем това беше грашката му.Палката се озова в ръката ми и с бързи
движения я забих в ребрата му(винаги носете палка в раницата си,не се базикам).
-О-о-о-о-о-о коремат ми.Ше те кажа на мама!-извика той и избяга.
Втория помисли за секунда(всъщност секундата се проточи до 10 щото той не беше от
най схватливите)и реши,че е по-добре за него да избяга.
-Пиклювци!-с усмивка казах аз и продължих по пътя.(жовота не един метал е изпълнен
с много премеждия да знаете)
8:30
Качих се в тролея.Пътят да центарът беше 20 минути.
8:50
Реших да вървя пеша до фара,тъкмо щях да разгледам града.
9:00
Минах покрай един от магазините за чалга.
-Що пък не!-помислих си аз.Ся ще им взема акъла на тея дето са вътре.
Влязох,отидох до продавачката и попитах:
-Здрасти,новия албум на Dimmu borgir търся.(да спомена само,че не всеки ден питаш за
блек метал албум в магазин за чалга)
-Не нямаме го!-отвърна тя.
-Кофти,еми тогава на Immortall Sons of norten darknes-попитах аз.
-Не.
-Не те не са за мен,а за един авер,той слуша блек-подсказах и аз.
-Еми нямаме ги!-отвърна тя.
-Ами на Cradle of filth някой.
-Това някаква шега ли е-каза тя.
-Не бе,не бе как шега,тука не продавате ли метал-отвърнах аз.
-Еми не.
-Е-е-е-е-е-е-е стига бе!!!Объркал съм магазина нали-казах аз.
-Ами да той е по надолу.
-Ама ти сугорна ли си че нямаш нешто на Dimmu borgir-продължих аз.
-Нямам-ядоса се тя.Не продаваме метал тука.
-Еми хубо!Ай чао-казах аз и излязох от магазина.
Мале щях да падна от смях.Тея въобще не зацепват майтапа.Ха-ха-ха-ха скапани чалгари.
10:00
Продължих да вървя по пътя.В едно металско списание намерих един тест и седнах да
го решавам на една от пейките в центарът.

ТЕСТ
Метал/ка ли си.

Верните отговори отбелязвайте с +

1.Какви дрехи носиш.
а)черни тениски,военни дрехи,черни панталони,
кожени дрехи.+
б)дънки,риза,бели тениски.
в)тениски Дизел,Енерджи,Реплей.

2.Какво слушаш.
а)метал +
б)ништо
в)Азис,Амет с две думи мазна чалга

3.За какво мечтаеш.
а)всички да са метали +
б).......
в)да познавам Азис

4.Гледаш ли предаването Фрактура
а)да +
б)не
в)не щот съм тъп чалгар

5.Купиваш ли си метал списания
а)да +
б)не
в)не само скапани списания за чалга

6.Харесваш ли жени/мъже метали.
а)да(много ясно ве) +
б)не особенно
в)не само прости чалгарки и чалгари

7.По-колко часа слушаш метал
а)много-о-о-о-о-о +
б)не слушам
в)не слушам

8.Ходиш ли на металски концерти
а)да +
б)не
в)не

9.Мразиш ли чалга(задължителен въпрос)
а)да по-дяволите +
б)да
в)не това е най хубавата музика(ХАХАХАХАХАХА-смейте ми се бе)

10.Метал ли си
а)да естествено +
б)не
в)не тъп чалгар съм

Ако си отговорил на 10 въпроса с "а" ти си:
Супер метал.Нямаш равен,ти си крал другите са глупаци,който играят по твойте правила.
Metal forever Brother/Sister.

Ако си отговорил на 10 въпроса с "а" ти си:
Еми брато ти си посредата,неутрален.Но все пак един глас ти казва,че някога може да
станеш метал.

Ако си отговорил на 10 въпроса с "в" ти си:
Пълен идиот,дърво,глупак,тъпак,олигофрен и мазен чалгар.Най добре се хвърли от
някоя скала,ще направиш услуга на много хора.

11:00
-Ебати готиното тестче!!!!-казах аз.Много добро.
Станах от пейката и тръгнах към мястото на срещата.

12:00
Бях на фара.Седнах и зачаках.Изведнъш ме задмина един човек.Беше с кобинки,тениска
на Содом и изправена червена коса.
-Чакай ве,тоя го знам-казах аз и се развиках.Мартине,Мартине.
Той се обърна и ме видя.
-А-а-а копеле как си ве!!-каза той
-Еми как горе-долу.
-Още си слушаш само метал-каза той
-Е да ве-отвърнах аз.
-Аве искам да те питам навит ли си да участваш в една работа-попита той.
-Ква работа.
-Еми едни познати си търсят вокал за групата и ако си навит що не дойдеш
-Ебе то хубо ама къв метал ше праим-попитах аз
-Еми де да знам-каза той.Като се видите ще разбереш.
-Еми добре човече навит съм.Само ми кажи къде да отида.
-Еми те мойте хора живеят в кв. Възраздане бл 22
-А знам го.
-Ако си свободен що не минеш неска-попита той
-Еми добре няма проблеми-отговорих аз.
-Е мерси копеле спаси ме,щото им обещах да намеря някой и хубаво, че те намерих.
-Да бе,добре
-Аз ше тръгвам щот трябва да си взема едно CD на Slayer!-каза той
-Добре Марто,аре като отида ше ти звънна!-казах аз.
-Ай копеле.
-Ай.

Така значи група а!!!Е ще видим какво ще стане.

^ В интерес на истината като прочетох някъде, не помня къде, че обичаш вафли Ная и се сетих за Хрониките. :Д